Катедрала Свети Стефан

 Издигната е върху останките на две по-рано съществуващи църкви през периода 1137 – 1147 г. Сегашният си готически стил придобива към 1511 година. 

Катедралата пострадва сериозно при пожар избухнал през 1945 г. вследствие на запалените съседни магазини, разграбвани от мародери по време на навлизането на съветски войски в града. 

Храмът е възстановен напълно през 1952 г. Издигната е в романски и готически стил. Височината на южната кула (строена между 1368 и 1433 г.) е 136,44 м, а на северната – 68,3 м. 

При Хабсбургите никоя друга църква в Австроунгарската империя няма право да бъде по-висока. По време на обсадата на Виена от турците през 1529 г. южната кула служи като главен наблюдателен център и щаб, ръководещ отбраната на града. 

 

Схема на катедралата: 

 

Разширение на катедралата през в XII–XV в.:
Романски кули и портал, 1230 – 1245
Втора църква, 1263
Албертов хор, 1304 – 1340
Престройка при Рудолф IV, 1359

 

 

 Реликви:

Иконата от Марияпоч

През 1676 г. кметът на село Поч  Ласло Дзингри поръчва икона на Богородица по случай невероятното му спасение от турски плен. Населението на селото тогава е съставено от униати – католици, почитащи източните обреди и иконите. Иконата на Богородица е поставена в местната църква. Според очевидци на 4 ноември 1696 г. от нея потичат сълзи.

  

 

Камбани

В камбанарията има 23 камбани, 20 от тях се използват и всяка има своя роля. Голямата камбана на северната кула, наречена „Нов Пумерин“, с тегло 21 383 кг., е отлята през 1951 г. в Санкт Флориан и е окачена през 1957 г. на мястото на „Стария Пумерин“, отлят през 1711 г. и унищожен през 1945 г. Камбаната „Пумерин“ звъни 11 пъти в годината, по време на велики празници:

• 2 пъти през католическия празник на тялото и кръвта Христови;
• в деня на освещаването на катедралата (23 април);
• в Новогодишната нощ;
• най-продължителният, 10-минутен звън, отбелязва смъртта и интронизацията на папата или Виенския архиепископ. Тя е втората по големина камбана в Европа (след тази в Кьолнската катедрала).

 

 

Гробници

кенотаф на Рудолф IV и Катарина Бохемска

саркофаг на император Фридрих III

Криптата към 1758 г.

План на катакомбите, ок. 1880 г.

В наоса на катедрала са погребани

• Рудолф IV Австрийски (херцог на Австрия – строител на катедралата, поч. през 1365 г.). Надгробието в главната зала е символично; тялото е погребано в подземната гробница
• Фридрих III (поч. 1493 г.). Надгробието е изработено от Николаус Герхард
• Евгений Савойски (поч. 1736 г.)

В херцогската крипта – 72 членове на династията Хабсбурги

• Фридрих Красивия (1289 – 13 януари 1330), 12-и херцог на Австрия и Щирия, крал на Германия
• Херцогиня Елизабет (1317 – 23 октомври 1336) – дъщеря на Фридрих Красивия
• Фридрих III, херцог на Австрия (31 март 1347 – 10 декември 1362)
• Рудолф IV, ерцхерцог на Австрия (1 ноември 1339 – 27 юли 1365)
• Ерцхерцогиня Катарина (1342 – 10 януари 1381) – дъщеря на херцог Албрехт II
• Катарина Люксембургска (1342 – 26 април 1395) – (съпруга на Рудолф IV) и дъщеря на император Карл IV
• Албрехт III, ерцхерцог на Австрия (9 септември 1348 – 29 август 1395)
• Албрехт IV, ерцхерцог на Австрия (21 септември 1377 – 14 септември 1404)
• Йоана София Баварска (1373 – 15 ноември 1410) – съпруга на Албрехт IV
• Беатрикс фон Золерн (1362 – 10 юни 1414) – съпруга на Албрехт III
• Ерцхерцог Георг (16 февруари 1435 – 16 февруари 1435) – син на крал Алберт II
• Вилхелм, ерцхерцог на Австрия (1370 – 15 юли 1406)
• Леополд IV Дебели – ерцхерцог на Австрия (1371 – 3 юни 1411)
• Албрехт (28 март 1551 – 25 юни 1552) – син на император Максимилиан II
• Елизабет Австрийска (1554 – 1592), кралица на Франция (5 юни 1554 – 22 януари 1592) – съпруга на крал Шарл IX на Франция
• неназован принц (20 януари 1557) – син на император Максимилиан II
• Ерцхерцогиня Мария (19 февруари 1564 – 26 март 1564) – дъщеря на император Максимилиан II
• Елеонора Гонзага, немска императрица (23 септември 1598 – 27 юни 1655) – втора съпруга на император Фердинанд II) (Австрия)