катедрала Свети Вит

 

 Схема на храма:

 

 

Неоготически южен кораб с параклиси

• 1. Параклис на Св. Людмила (първи)
• 2. Параклис на Божи гроб
• 3. Параклис Тун – ляв вход на библиотеката и архива

Готическа част на южната порта

• 4. Параклис на Божия гроб – под готическата кула в задния вход на кулата
• 5. Параклис на св. Венцеслав

Готически иконостаси

• 6. Параклис на св. Андрей
• 7. Параклис на Светия кръст
• 8. Параклис на св. Мария Магдалина (Валенщайн) с надгробия, изработени от Матиас от Арас и Петер Парлер
• 9. Параклис на св. Ян Непомуцки (с мощите на св. Адалберт; намира се преди сребърния гроб на Йоан Непомуцки)
• 10. Параклис на Св. реликви – с надгробия на Отокар I (вдясно) и Отокар II (вляво), направени през периода на Карл IV
• 11. Параклис на Светата Троица и Дева Мария – надгробия на Спитигнев II и Бретислав I
• 12. Параклис на св. Йоан Кръстител (св. Антоний Падуански) – готически гробници на Бржетислав II, Борживой II, под прозорците са гробниците на архиепископите Антонин и Мартин Медек
• 13. Параклис на архиепископа (света Агата) – ренесансова гробница на Вратислав II от Пернщайн и архиепископи, погребани през 1793 – 1901 г.;
• 14. Параклис на св. Ана
• 15. Параклис на св. Михаил (Старата ризница) с „Кръщение Христосово“ – картина на Петер Брандъл
• 16. Параклис на св. Сигизмунд с мощите на светци и гробници.

Неоготически кораб, от северната страна

• 17. Хор и бароков орган
• 18. Параклис на Светото тайнство
• 19. Параклис с гробници на епископ Антоний и архиепископ Франсис. В този параклис сима още две празни места за погребение
• 20. Параклис на Шварценберги (нем. Schwarzenberg, чеш. Schwarzenbergové) – известен дворянски род
• 21. Параклис на св. Агнес Чешка

 

 

 

Гробници на чешките крале

Гробниците на чешките крале са в криптата на катедралата, двама царе са в мавзолей в предхора на катедралата и на други двама царе и князе в параклиси.

• 
  Бюст на Карл IV
• 
  Бюст на Венцеслас IV
• 
  Бюст на маркграф Йохан Хайнрих
• 
  Венцел I Люксембург
• 
  Отокар II
• 
  Елишка

• Отокар I – крал на Бохемия (1155 – 15 декември 1230 г.)
• Отокар II – крал на Бохемия (1232 – 26 август 1278 г.)
• Рудолф II – херцог на Австрия (1271 – 10 май 1290 г.)
• Юдит Хабсбургска – бохемска кралица (13 март 1271 – 18 юни 1296 г.), съпруга на крал Венцеслав II
• Рудолф I Хабсбург – крал на Бохемия (1282 – 4 юли 1307 г.)
• Бланка Валоа – римска и бохемска кралица (1317 – 1 август 1348 г.), съпруга на римския император и чешки крал Карл IV
• Карл IV, император на Свещената Римска империя и чешки крал (14 май 1316 – 29 ноември 1378 г.)
• Венцеслав IV – бохемски и немски крал (26 февруари 1361 – 16 август 1419 г.)
• Иржи (Подебради) – крал на Бохемия (6 април 1420 – 22 март 1471 г.)
• Анна Ягелонина (23 юли 1503 – 27 януари 1547) – съпруга на император Фердинанд I
• Владислав Постум – крал на Бохемия (22 февруари 1440 – 23 ноември 1457 г.)
• Фердинанд I – император на Свещената Римска империя и чешки крал (10 март 1503 – 25 юли 1564 г.)
• Максимилиан II – император на Свещената Римска империя и чешки крал (31 юли 1527 – 12 октомври 1576 г.)
• Ерцхерцогиня Елеонора Австрийска (4 ноември 1568 – 12 март 1580 г.) – дъщеря на император Максимилиан II
• Рудолф II, император на Свещената Римска империя и крал на Бохемия (18 юли 1552 – 20 януари 1612 г.)
• Мария Амалия Австрийска, херцогиня на Парма (26 февруари 1746 – 18 юни 1804 г.) – съпруга на херцог Фердинанд Пармски

Съхранявани реликви в катедралата

• 
  Бюст-реликварий на св. Адалберт Пражки, ок. 1500 г.
• 
  Бюст-реликварий на св. Людмила, 14 век
• 
  Реликварий-ръка на св. Людмила от Абатство „Св. Георги“, сл. 13 век
• 
  Детайл от реликвария на св. Вит, сл. 15 век
• 
  Нож на св. Венцеслав, 10 век
• 
  Ръкавица на св. Адалберт, 12 – 14 век

Камбаната „Сигизмунд“ (ок. 1549 г.)

Камбани

Всяка от камбаните на катедралата има свое име.

• камбана Сигизмунд
• камбана Вацлав
• камбана св. Йоан Кръстител
• камбана Доминик
• камбана Йозеф
• камбана Мария
• камбана Исус

Мозайка на Страшния съд

Мозайка на Страшния съд на южната фасада на катедралата

Мозайката на Страшния съд е произведение от 1370 – 1372 г., която показва Страшния съд, когато всеки отива или в Рая или в Ада, е реставрирана през 1961 г. и 2000 г. Композицията е разделена на три части. В средата е изобразен Христос като съдия, заобиколен от ангели, носещи инструментите на Христовото страдание под група от шест молители – чешки покровители, разделени от двете страни и обозначени с техните имена, които са коленичили. Отстрани са изобразени Карл IV и четвъртата му съпруга Елизабет Померанска.

Легенди

• Когато през 1378 г. императорът и чешки крал Карл IV умира, преди смъртта му в камбанарията на катедралата всички камбани започват да звънят от самосебе си и към тях постепенно се присъединяват всички чешки камбани. Карл ги чува преди смъртта си и възкликна: „Ето, деца, Бог е с вас завинаги!“
• Гадателят на крал Венцеслав IV му предрича, че ще умре пред кулата „Св. Вит“. Венцеслав се плаши и избягва кулата. По-късно той има идея, че може да заобиколи пророчеството, ако кулата бъде разрушена. Поръчва тя да бъде разрушена и отива в двореца си и внезапно получава удар. Преди да умре той разбира истинското тълкувание на пророчеството умира – да умре „пред кулата“ означава „преди кулата“.
• Гласът на камбаните на св. Вит може да се променя в зависимост от настроението, което преобладава у Чешката нация. В периода след битката при Бялата планина се твърди, че звънът им е толкова тъжен, че може да събуди дори мъртвите чешки крале в криптата на катедралата.
• Никой не може да окрадне камбаните на кулата: който се е опитал, умира;
• Говори се, че владетелят, който довърши на катедралата „Св. Вит“, най-накрая ще успее да парира турската опасност. Чул това, император Леополд I започва ремонт на катедралата, макар да се изразходват значителни ресурси. Но този слух стига до турците, които започват да стягат войска, така че изграждането на катедралата е предотвратено. Леополд се уплашва и спира строителството и обещаното финансиране, като го пренасочва за укрепване на армията.